„Психология на човека“

Такива книжки – колкото щеш. Реших да събера цитати от тази, защото са доста обобщаващи. И защото трябва да има един такъв пост.

Автори са: Румен Стаматов и Борис Минчев

„Удоволствието да си позволяваш да си различен от себе си.“

„Личността е незавършима, непрекъснат обогатяване…“

„Свободата на личността не е свобода от, а свободата за

„Свободата не е свободата от обстоятелства. Аз не мога да избера обстоятелствата на моя живот. Аз не съм отговорен за обстоятелствата на моя живот, но Аз съм отговорен за това как да отговоря на тези обстоятелства.“

„Тези, които не знаят нищо за нас, в повечето случаи са безразлични“

„Воля и въображение има само човекът“

„Разбирането на Киркегор за тревожността като „страх от небитието“ може да се изрази като страх на Аза от нищото… Изпълненият с тревожност Аз се чувства несигурен, с предчувствие, че ще се случи нещо… Азът живее с чувство за загуба много преди да е загубил нещо. Затова Азът може да предизвика тази загуба, за да се избави от тревожността.“

„Емпатията създава особено пространство, изпълнено с доверие, обич, надежда, подтикващи към разбиране и саморазбиране, което е условие за самоопределяне; емпатията е повече от нагласа, разбиране и преживяване – това е начин да бъдеш с другия, начин за непрекъснато изграждаща се заедност“

„Паметови ефекти (част):
– началото и краят на един текст или списък се помнят значително по-добре, отколкото средната му част
– незавършените действия се помнят много по-добре от завършените (ефект на зейгарник)
– .. отначало забравянето е бързо, но след известно време паметовото съдържание става устойчиво и бавно се забравя
– индивидите имат склонност да бъркат реално извършеното действие с
намерението си да извършат даденото действие. С други думи появява се
тенденцията да се помнят не факти и действия, а мислите и намеренията по повод действията…“

„Аз изпитвам удовлетворение не просто защото правя нещата добре, а защото правя добре избраните от мене неща.“

„Да общуваш значи да утвърдиш другия, да преодолееш заплахата, която идва от другия“

„Общуването е неизбежно. Даже когато стоим безучастно и безмълвно, ние вече изразяваме отношение към другите. Във всяка ситуация, в която се намираме, ние общуваме.“

„Доверието е свързано с очакването, че страданието би било по-голямо, ако последиците са лоши, отколкото радостта от добрите неща, които биха се случили, ако последиците биха били добри.“

„Смисълът се изразява с думите, но не е в думите. Смисълът се ражда в съзнанията на участниците в ситуацията, в съзнанията на „АЗ и ТИ“

„Във връзката с другите Азът достига до пълнотата на своето битие. Във всеки момент от своето съществуване Азът се открива като несъвпадащ със себе си, със своята наличност. Азът е открит за себе си. Неговото съществуване е на границата между завършеността и незавършеността. Чрез присъствието на другия Азът достига до завършеност, която отново и отново се възпроизвежда като незавършеност. За да постигне себе си, Азът трябва да стане друг за себе си, да погледне на себе си през очите на другия.“

Азът се нуждае от другия, за да проникне в себе си, да конституира себе си. Съществуването на другото съзнание прави възможно моето съзнание за самия мен. Съзнанието може да се мисли само диалогично.“

„Общуването е взаимно признание. Ние изискваме от другите да потвърдят нашето съществуване. ….. Да бъдеш отхвърлен е нещо много различно от това да не бъдеш забелязан. Незабелязаността е преживяване на непризнание… Отхвърлянето е само форма, в която Азът получава признание, но чрез омразата или неодобрението на
другите.. Да не бъдеш забелязан и да бъдеш забелязан като отречен, са две много различни изживявания. Азът може трудно да понесе второто, но не може да понесе първото. Изправен пред неумолимостта да не бъде забелязан, пред ужаса от нищото и унищожимостта, Азът ще направи всичко, за да бъде забелязан.“

„Склонността да обясняваме чуждото поведение с вътрешни причиним а
собственото с външни е толкова силна и честа човешка черта, че тя се обозначава като фундаментална атрибутивна грешка.
Ние сме склонни да обясняваме поведението на другите с техните желания, мотиви, черти (да обясня, ако не става ясно: Ако трябва да обясните закъснението на ваш приятел, сигурно бихте с известно раздразнение споделили, че е разсеян, безотговорен – това са лични причини), а собственото поведение с външни причини (Ако вие закъснеете за среща и трябва да обясните причината а закъснението,
сигурно бихте се оправдали с дългото чакане на спирката или с това, че са ви задържали – ситуационни външни причини).“

„Саморазрушаващите описания неизбежно завършват с изказванията: „Това съм Аз. Имам намерение да продължа да бъда това Аз.“
В действителност проблемът не е в разрушителното самоописание, а в
непримиримото желание да се съхрани това описание.“

„Живот в миналото е като живот в нищото: без минало, защото си е отишло, и без настояще, защото не го желая. Всичко лошо се възприема като възмездие.“

„Но израстването е невъзможно без разрушаването, без раздялата с много от нещата“

„Привързаността към другия, която отнема свободата и отговорността на Аза за себе си, също е ограбваща. Азът, който се стреми към симбиотични връзки, съзнателно или несъзнателно се отказва от себе си.“

„Оставайки привързан към собствената его-граница, Азът загубва чувствителност и към чуждата его-граница, погълността от собствената граница създава усещането, че това е единствената възможна граница, моята граница е и граница на другия – другият трябва да бъде като мен и когато не е като мен, това е знак, че не държи достатъчно на мен, че не е посветен на мен, че е изпълнен с безразличие.“

„Или, както казва Макс Вебер: възможно е да се уморим, но не и да се наситим на живота.“

„В зрелостта човек е изправен пред два основни избора, загатнати още от Фройд – да избере да се труди и да обича.“

„Да се приеме истината, че аз не мога да притежавам другия – в действителност никой не ни иска позволението, за да извади другия от живота ни – да бъдеш с другия е привилегия, а не право…“

„Цената на дългия живот е старостта.“

„Старостта е белязана от няколко изменения:
– отслабване на способността да се застава на чужда гледна точка, което е причина за нарастващия старчески егоизъм
– засилване на характеровите недостатъци… ( и много други)“

„Идеята за смъртта ни разкрива значението на интимността в живота ни…“

„Оптимизмът не отрича небитието, а приема, че битието се разрушава от по-съвършено битие. Затова и оптимизмът се изразява като стремеж към сътворяване….
Смисълът на извършваното е във вечното преодоляване, ставане търсене на нови битийни форми…“

„Това, което обединява разнообразните прояви на оптимизъм, е вярването, че битието е по-силно от небитието. Иначе казано, дълбокото ядро на оптимизма е екзистенциалното преживяване надежда. Прототипът на оптимизма рядко се осъществява в неговата пълнота, и то само от високо духовни индивиди.“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: