„Пилето“

Автор: Уилям Уортън

Прочетох тази книга преди доста време (изглежда ми, че са се минали години от тогава, а не е така в действителност). И запазих няколко цитата, които не знам защо точно днес реших да публикувам. Може би, за да изтрия файла и да приключа с тази история.

Книгата е хубава, наистина, но не може да се прочете наведнъж. Спирах три пъти, като вторият и третият бяха наистина дълги паузи. Историята „какво е да се чувстваш като канарче“ ми идва някак прекалена след 50-тия ред описание. Но прочетена по диагонал, книгата притежава няколко гениални прозрения. Много простички, кратки. Не мога да си спомня за нищо гениално, което да не е простичко…

 

„Хората не могат да летят, защото не вярват, че това е възможно. Ако не са те научили да плуваш, нали ще се удавиш, щом те пуснат във водата?“

„Всеки си е по своему луд. Ако това досажда на твърде много хора, тогава те обявяват за невменяем. А случва си и тъй, че всичко ти става непоносим, ти казваш някому, че си луд, и хората се съгласяват да се грижат за теб.“

„Птиците, подобно на хората, живеят толкова отдавна в клетки, че са забравили много неща, които би трябвало да стават напълно естествено.“

„- Кой победи? И какво значи да победиш? Най-сигурният начин да загубиш е да се насилваш да победиш.
Аз едно зная: да се скъсаш, не можеш да надвиеш живота.“

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: