fuck that world

Моментите, в които разбираш кои думи са истина…

Осъзнаваш, че това ти се случва, когато неволно виждаш отражението си в онези специални кръгли, ниско поставени лампи над операционната маса. Обездвиженото ти полуголо тяло, с черните колани на глезените и китките.. а в този момент хирурга сяда до теб и казва че трябва да му вдигнат леглото. Усещаш как се движиш нагоре и те ужасява гледката на тялото ти, което просто бива „преместено“, но и не можеш да отлепиш поглед от картинката. Е, отлепяш, когато специалните очила на хирурга са сложени, а асистентката му подава спринцовка с упокойка. Това вече не искаш да го виждаш. Но усещаш как ти слагат специалното квото-е-там-нещо с дупка, според мястото, където ще режат.

В съзнание си.

„-Сега ще усетиш убодване и натиск с лека болка“ – единственото обяснение, което хирурга ще счете за необходимо да ти каже, докато ти се случва всичко това. Нищо, че ще останеш в съзнание докрая.

Асистентката му скоро застава от другата ти страна и ти виждаш как през теб се премятат кървавите памучета or whatever was that bloody thing щото не искаш да се заглеждаш.. Просто осъзнаваш, че всичко това си го виждал някъде… мда, по филмите.. Само дето не е д-р Грей да обсъжда д-р Янг, а ти си зрител пак, ама от лош ъгъл. Ти си просто тялото, на което на всичкото отгоре се случва сравнително много лека операция. Можеше да си нарязано парче месо. В типичната неприветлива и изоставено-изглеждаща българска болница. Тук ли трябва да се почувстваш благодарен?

В съзнание си… И това е най-шибаното в историйката.

Щото си в съзнание и за да видиш как „гаджето“ ти няма да се сети да прояви квото и да е от вечните обещания .. например щото е пил две бири и е забравил за теб, а после се е прибрал и е заспал.. На другия ден ще ти звънне на обяд, за да те пита дали си вече в града, при положение че има смс който ясно казва колко рано сутринта ще се случват нещата. Та той дори не ти е звъннал, какво остава да помни час.. Нищо, след това ще попита „как си“ вечерта на втория ден. И това е нищо, щото е едно нормално нищо. Постоянно нищо.
Баща ти ще ти звънне да те пита как е минало всичко в 22 вечерта.. И толкова.
Майка ти ще те пита „как си“ след като приключи темите с почивния си ден и кабелната.. Но поне ще прояви малко повече отношение от всички изброени дотук. Все пак е майка.
Единият ти най-близък приятел ще забрави изобщо за цялото нещо..
Другия ще е в „глухата“, щото не си му казвал нищо, най-вече за да не му дадеш шанс да реагира по един от горепосочените начини.. Щото ти е писнало вече.
Най-вече ти е писнало да си в съзнание.

Междувременно с теб е човек, който „не ти е никакъв“. Не претендира да сте роднини, да сте гаджета, да сте близки, да има шансове да стане нещо между вас.. Той просто е там. Там е и когато вдигаш температура, и когато ти е самотно, и когато в шибаната къща има проблеми, и на всичкото отгоре те е питал 4 пъти „как си“, независимо че всъщност постоянно е наоколо и най-много знае как си..

Та, моментите, в които разбираш кое е било истина. „Накрая винаги оставаш сам“ – така е с хората. Показваме отношение и желание, когато драпаме към нещо и искаме нещо. Веднъж получили го – успокояваме се. Нали си е наше, нали сме си близки, нали ще си останем роднини и утре.. не е нужно да си доказваме квото и да е просто ей така, щото го има. Говорим си сладки приказки, докато нищо кофти не ни се случва. В добро време и приказките са най-добри. Тогава е най-сладко и най-мило, right.

Да си в съзнание е тежко. И истината е, че аз просто искам едни положителни резултати след две седмици. Искам злокачествена диагноза. Щото не ща да съм част от тоя свят и да приемам тия човешки взаимоотношения за нормални и да слушам извиненията на хората, че не са били особено хора в даден момент. Който иска, да си е в съзнание и да се радва на невероятния шанс за живот, който му е даден. Аз предпочитам несъзнанието. И един ден просто ще си съчиня нужната диагноза, за да ви обясня поведението си и да си почина от съзнанието.

fuck that world.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: